Списание „Й“ възникна поради простата причина, че онлайн списание на български език, специализиращо в краткия разказ, нямаше.
Почти няма български списания, които да се фокусират изцяло върху краткия разказ като литературен формат. Списанията, публикуващи кратки разкази, го правят редом с поезия и есеистика и в тези смесени издания обикновено преобладават другите два формата.
Кратки разкази на български могат да се намерят предимно в антологии, повечето от които са или еднократни издания, или не достатъчно редовни, което прави трудно за любителите на формата да следят какво се издава. Може би единственото изключение към момента е списание „Дракус“, което се издава в книжен формат и специализира в жанровете фентъзи, фантастика и хорър. Често разпространена практика е писателите да се самоиздават в сборници с разкази, които достигат до твърде малко хора, понеже няма ясна структура, която да помогне на читателя да различи авторите и да избере такива, които да му харесат.
Освен липсата на форум, специализиращ в краткия разказ, все още се усеща и недостиг на издания, чието съдържание е лесно достъпно през интернет. Различните антологии, сборници и списания са най-често публикувани само в книжен формат, а дори и тогава е трудно да се намерят, защото са налични в не повече от три-четири книжарници в страната, най-често в някои от градовете София, Пловдив или Варна. Това неприемливо за 2021 година състояние на пазара изключва възможността хора от малки населени места, както и хора в чужбина, които често са зажадняли за четиво на български език повече от всеки друг, да се докоснат до тези издания.
Изключение правят онлайн издания като антологията „ФантAstika“, която специализира във фантастика и фентъзи. Едно друго свежо изключение е списание „Подслон“, което беше създадено едва месец преди „Й“ и се специализира в поезия, проза и изобразително изкуство, свързани с душевно здраве.
Други, заслужаващи похвала интернет инициативи, свързани с краткия разказ, са редовните конкурси на фондация „Буквите“, както и конкурсът на Софийски планински клуб „Под върха“, където всяка година се публикуват разкази на планинска тематика. Но подборът на тези места не е особено строг, което довежда до огромен брой публикувани разкази, не винаги с високо качество. Читателят се чувства изгубен, не знае откъде да започне и твърде често не започва изобщо или пък попада на некачествени разкази и се отказва да продължи.
Така че, освен гореупоменатите два пропуска, списание „Й“ отговаря и на нуждата от издание, в което хем всеки е добре дошъл да участва, хем пък и има стриктен подбор и цедката, водеща до публикация, е голяма. Съдържанието на „Й“ са разкази на хора, които сами са пратили своите творби, а това може да направи всеки. Публикуване по имена или предварителна уговорка няма – всички разкази минават един и същ процес на критическо четене и подбор. Няма значение кой си – единствено има значение дали разказът ти е добре написан и дали може да зарадва читателя.
Но успоредно с това, списание „Й“ не е просто нова версия на платформата „Откровения“. Публикуват се само качествени разкази, минали в някои случаи множество редакции. Цедката е голяма: в първи брой влязоха само 12 разказа, което е по-малко от 10% от всички изпратени на интернет адреса на редакцията. Надеждата е по този начин да се създадат поприще и онлайн форум, чрез които всеки човек, който обича да пише, независимо откъде идва, да бъде оценен или окуражен да усъвършенства своите умения. Това е особено важно в случая с новите автори, но не само. Както и във всичко останало, писането на разкази е умение, което се развива с практика, конструктивна критика и хубави примери.
В заключение, списание „Й“ цели да бъде Дом на краткия разказ без ограничение в жанра. Дом, който е леснодостъпен за всеки, независимо от това къде се намира, чрез силата на интернет.
Очакванията, че от такъв дом има нужда, се оправдаха. Интересът към първи брой, който почти дори не беше рекламиран, тъй като списанието още бе във фазата „набиране на скорост“ преди излитане, беше огромен. Бяха получени повече от 120 разказа на адреса на редакцията. Сред тях имаше такива, доведени почти до съвършенство, но събирали прах в чекмеджетата на своите автори с години. Имаше такива, които са били не съвсем готови, и списание „Й“ е бил поводът за тези творци да редактират или довършат написаното. Имаше и такива, написани специално за броя. Дори самият факт, че съществуването на списанието е мотивирало толкова хора да усъвършенстват творбите си, да създават нови, и да погледнат пак старите, е сам по себе си успех. А още по-хубавото е, че имаше изключително много качествени разкази. И че ще продължава да има.
За последно остава да спомена може би най-важното за новото издание. Списание „Й“ не се взема прекалено насериозно. Тук претенциозността не е на почит. Напротив, вярвам, че стойностното изкуство най-често се заражда от чистото удоволствие или облекчение, което се изпитва в неговото създаване, а не от прекомерна амбиция на творящия, нито пък от фалшива представа за стойността и уникалността на собственото произведение. Изкуството, за да докосва, трябва да е преди всичко леко и непретенциозно.
Надявам се със създаването на „Й“ да се положи началото на един Дом, където читатели и писатели могат безгрижно да се заиграват с разказите и да изпитат радостта от писането и четенето. Нека заедно да се насладим на качествено творчество, което е леко – и кратко!
Пожелавам на списанието дълги години да радва своите читатели.
Приятно четене!
Диана Софрониева
Главен редактор на Списание „Й“
И кратко 