Полет

Мацухито беше в небето. И там щеше да остане. Това трябваше да го казва. Но не го радваше повече, че беше победил системата, че щеше да остане герой. Щеше да получи смърт, на която нямаше право. А те сами му я бяха предложили. Бяха го молили за нея. Това беше смърт по-красива от харакири, това беше смърт посветена не всички ками[1] защитили острова му, привикали бурите, за да не могат воините на хана да завладеят Япония.

Той беше сам станал дух, бог, ками, камикадзе, беше се превърнал в тази буря, беше вятърът, който ще отвее врага. Там отпред го очакваше сигурна смърт. Той беше нищо и никакъв ета[2] по произход. Питайте японците и ще кажат, че вече няма кастово различаване, че вече няма недосегаеми. Попитайте всеки друг японец и ще видите как странят от такива. Той беше грешен от самото си раждане, беше прашинка за каста на воините. Ала сега ѝ принадлежеше.

Никой не знаеше за това проклятие на рода му. Как такъв като него завърши пръв във випуска си, един от най-добрите. Равен, даже над другите. Ако сега научеха истината за произхода му, дали вместо да се врежат в противника, щяха да потърсят неговата смърт? Имаше такава вероятност, но тайната му също щеше да остане в небето. Не да стане в кръв и органи, а да изгори, да се пречисти. Щеше да го освободи от оковите на произхода. 

Затова си позволи да я заобича, защото знаеше как ще свърши това. Как щеше да се слее със стоманата и сам да стане такава. Като самурайски меч, може по произход да не беше самурай, но душата на меча живееше в него. И с право, воинската класа беше най-висша, тя защитаваше и ако не беше достатъчно силна или ако я нямаше можеше да я няма и самата страна.

Обичаше жена, чийто произход можеше да се проследи до битката при Секигахара, тогава Япония или загуби или спечели, защото стана Япония на самураите. Тя му беше подарила шоколада, сякаш още усещаше сладостта на шоколада, солта на сълзите ѝ. За пръв и последен път опита шоколад. Питаше се какво ли е да има всеки ден шоколад, или поне всяка седмица. Така полетя към своето небесно сепуку.

Дали тези след него щяха да имат шоколад, затова ли правеше всичко това? Той нямаше избор. Но кой би избрал друго? Стори му се, че противникът му е рус младеж, разбира се, той не можеше да го види, а и да можеше, той щеше да бъде с шлем. Но така си представяше всички гайджин от както имаха гости от страната на техния приятел Хитлер, бяха високи мъже с пясъчни коси, макар и за пилот да не се изискаше височина.

Изведнъж  и само за миг си представи как става едно с този, в който се впива. Предателска мисъл, която би хрумнала само на някой с омърсената кръв на ета, как прави всичко това в името на това да ядат заедно шоколад и на света да няма повече война. Тогава в радостта от самурайската му смърт, той се замисли дали ако се бореше за това право щеше да е някак по-сладко?

Мацухито Кано остана в небето с още много свои другари, които го последваха в смъртта и за него никога нямаше да е важно от коя каста идва. Едно общество, което официално твърдеше, че вече няма самураи, но няма и ета. А краят беше така близо, идваха атомните бомби, които дори пилот като него не можеше да спре. 

В небето е хубаво, там няма мечове, нито кръв, там умират спомените и се ражда равенството, там няма ета и никога не е имало. Но там има надежда, че светът нямаше да иска саможертва за никаква кауза. Една жена щеше да плаче за най-достойния човек, когото е познавала, докато американските военни се снишаваха, за да завземат небето им. Тя щеше да си мисли, че просто се е забавил там горе и да го чак да се върне, да се приземи към нея. И все пак когато след 50 години щеше да види точно неговия самолет как се снишава да я вземе, нямаше да има сили да попита: Струваше ли си?


[1] Духове в шинтоизма. Бел.автор.

[2] Най-низшата каста в Япония, на недосегаемите. Бел.автор

===

Гергана Йоханова – Гери Йо – обича да твори в различни жанрове. Има една издадена фентъзи поредица: „Кралицата на здрача” (2014-2017) и един юношески роман: „Просто няма какво да се случи” (2019). Ако искате (или смеете) да прекрачите прага на пъстрия ѝ свят, заповядайте в блога ѝ.

Published by Й

Краткото и.