Колело

Казваха, че щяло да се наложи да отсъстват за няколко месеца. Наложено от кого, попитах ги. Казваха да не питам, да мълча и да се пръждосвам в другата стая, където ми е мястото. Казваха да не ям като прасе, да използвам салфетки, да си мия ръцете, да се обличам подходящо и да не си държа лактите, където ми падне. Казвах им добре. Един ден, когато се наложи да се върнат от там, където бяха заминали, ме намериха с лактите в мивката да ям банани, да хвърлям обелките по пода и да чакам някой да мине и да се подхлъзне, за да се посмея. Минаха те, но не се подхлъзнаха. Казаха ми да престана да се правя на идиот и да се пръждосвам, защото имали работа. Попитах каква работа. Казаха ми, че това не ме интересува и да мълча. Купиха по-голямо колело за възрастта ми, за да не се налага да купуват друго, все пак да не са милионери, а и тази ръжда, поддръжка, гуми, това да не е банка, да не би да са завод за велосипеди, аз какво си мисля; с което се пребих в същия ден, счупих левия си крак и си одрах лицето. Казаха ми да не би да съм малоумен да карам по улицата, къде съм расъл, в обор ли, веднага да млъквам и да започвам да чета книгите за лятото, и без това с този счупен крак за друго не ставам. Взеха сестра ми и отидоха на море. През есента станах на осем, подариха ми линия и пергел, казаха ми да си налягам парцала и да се уча добре, за да стана инженер. Следобеда си легнах и сънувах парцала за под върху възглавницата ми, разказах им, смяха се, докато пият кафето си и казаха, че с тази откачена моя глава за нищо не ставам, да не си мисля, че с този сън съм нещо по-особен или оригинален, напротив, даже да не го разказвам на никого, че то си е за срам дете на моята възраст да сънува каквото и да било, камо ли такива небивалици. Взеха сестра ми и отидоха на сладкарница да празнуват рождения ми ден. Когато се преместих да живея в държава през един океан без достъп до миналото си, всяка Коледа получавах обаждане, с което те да се уверят, че отново съм щял да посрещам празника без подготовка, че сигурно съм щял да ям напълно неподходяща храна и че били напълно убедени в неподредеността на жилището и кочината в кухнята, плесента в банята и нищожната ми заплата. Когато отидох да живея в държава без Коледи, получавах обаждане всяка неделя, за да ми се напомни, че съм неверник, посредствен човек и безотговорно влечуго.

– Татко, ще дойдеш ли навън да покараме колело?

– Тихо, не виждаш ли, че работя – казвам на сина си и паля двайсет и осмата цигара за деня.

==

Александра Станишева е изучавала история на изкуството, антропология, фотография, проза и драматургия в България и Франция. В момента завършва магистратура „Визуална антропология“. Има публикувани текстове в литературно списание „Текстил“, както и в онлайн издание за фантастика, култура и футурология „ShadowDance”. През март 2022 предстои премиера на авторската ѝ пиеса „Три“.