Циганката

Очите ѝ, черни като въглени, тлееха в задушната нощ, а нощта като че тлееше в бездните на тези очи. Клепките ѝ нежно пърхаха в сумрака – нощни пеперуди около светлина, а изваяната ѝ фигура, увита в дълга червена рокля, хвърляше загадъчна сянка в нощта.

Заблуден повей на вятъра раздвижи листата на съседното дърво, а после хукна и се удави в тревата. Сякаш че събудена от него, жената леко се раздвижи, а сребърните гривни по ръцете ѝ запяха палаво. Огледа се, а после седна на близката пейка. Извади цигари и кибрит. Тънкото пламъче едва озари меките ѝ черти и влажната, мургава кожа, а после димът я погълна.

Седеше на пейката с изглед към морето и слушаше плача на чайките. Чакаше. Но кого? – сама не знаеше. Имаше усещане – нещо щеше да се случи, нещо интригуващо. Тънките ѝ устни се бяха извили като котка в една малка и едва забележима усмивка. Пръстите ѝ барабаняха по дамската чанта, а цигарата бързо се свиваше. Накрая фасът проблесна за последно – заблудена светулка в полета си към асфалта.

Тя чакаше и чакаше. Напразно. Алеята въздишаше самотна с гласа на нощния бриз. Шепнеше в гъстите черни кичури на косата ѝ. Съмнения се свиха в душата ѝ. Нещо не беше наред. И докато се питаше, колебание се протегна и задраска с нокти любопитството ѝ. Нямаше да губи повече време. Щеше да се прибере. По пътя все щеше да срещне някого. Стана от пейката, а полите на роклята ѝ се разтвориха като чашката на нощно цвете. Съпроводена от песента на гривните си, жената бавно тръгна по алеята, а мислите ѝ още по-усърдно я драскаха.

Така се беше надявала. Беше млада и обичаше мъжете. Красотата ѝ ги впечатляваше, а погледът ѝ бе способен да завладява. Мъжкото признание я ласкаеше, караше я да се чувства изключителна. Една вечер, докато обикаляше мрачните алеи на парка, някакъв пиян чужденец ѝ предложи платен секс и тя прие. Научи едно нещо онази вечер – това ѝ харесваше. И тя често започна да опитва късмета си.

И днес тя беше излязла за нещо ново и непознато. Търсеше да принесе в жертва на суетата си някого. Но изглежда не ѝ беше провървяло. Паркът беше безлюден. А улиците мълчаливо пустееха. Като че ли нещо ужасно се беше объркало и я бе отделило сам-сама. Цяла вечер не бе срещнала жива душа. Това я плашеше. Какво се случва, питаше се, но така и не успяваше да намери отговор на въпроса. В тишината на нощта внезапният дъх на влажния вятър я ужаси.

Пред входната врата жената огледа още веднъж улицата, но тя се оказа съвсем, съвсем пуста. За момент тръпки побиха оголената ѝ плът, но успокоителното щракване на ключа прогони чувството. Бавно се заизкачва по витата стълба, а погледът ѝ се рееше нагоре. Отвори вратата на апартамента си и хвърли чантичката на пода. В движение развърза роклята и я остави да се свлече в краката ѝ. Прекрачи я и тръгна към банята. Щеше да вземе душ и да си легне. Така щеше да е най-добре. Утре щеше да се събуди и да види, че улиците са пълни с хора. Усмихна се на себе си и завъртя крана на душа. Водата потече хладна и освежаваща. Уви се по мургавата ѝ кожа. Жената погали с ръце тялото си и се наслади на формите си. Обичаше тялото си, голотата му – с красиви извивки и мека кожа. Единствено годините можеха да ѝ отнемат това и тя го съзнаваше. Реши, че ще се притеснява друга вечер – толкова много години я деляха.

Спря водата и се уви в хавлията си, за да попие влагата, а след това се запъти към спалнята си. На вратата хвърли хавлията на пода и се погледна в огледалото. Собствените ѝ очи я приканиха с нахално похотлив поглед. Сложи ръка на бедрото си, прокара я нагоре към гърдите си, а после плъзна другата си ръка към сладката точка между бедрата си. Наслади се на гледката.

Продължи към леглото с леко провлачена походка. Обичаше да спи гола – чувстваше се свободна, а и се възбуждаше от мисълта. Правеше я лесна за употреба за всеки, който пожелае да се възползва от поканата ѝ. Отново прокара ръка по бедрото си, докато поставяше коляното си на матрака. Искаше ѝ се да получи освобождаването, което беше излязла да търси. Но в миг застина и изпищя. Пищя, колкото ѝ глас държеше, но никой не дойде. Никой не чу. Един спомен бавно си проправяше път през съзнанието ѝ. Раздираше мислите ѝ. Тя започна да се тресе и тресе. Светът се пръсна като изпусната винена чаша, а тя беше сама в тъмното. Пред нея – леглото. Леглото, до което вкопчена с ръка в завивките, лежеше гола жена, досущ като нея. Тя. На врата ѝ личеше синя ивица, а под нея се беше намотало копринено въже. Очите ѝ, черни като въглени, бяха изгаснали, а нощта се бе настанила удобно в тях завинаги.

Очите ѝ, черни като въглени, тлееха в задушната нощ, а нощта като че тлееше в бездните на тези очи. Клепките ѝ нежно пърхаха в сумрака – нощни пеперуди около светлина, а изваяната ѝ фигура, увита в дълга червена рокля, хвърляше загадъчна сянка в нощта.

Заблуден повей на вятъра раздвижи листата на съседното дърво, а после хукна и се удави в тревата. Сякаш че събудена от него, жената леко се раздвижи, а сребърните гривни по ръцете ѝ запяха палаво. Огледа се, а после седна на близката пейка. Извади цигари и кибрит. Тънкото пламъче едва озари меките ѝ черти и влажната, мургава кожа, а после димът я погълна.

Седеше на пейката с изглед към морето и слушаше плача на чайките. Чакаше. Но кого? – сама не знаеше. Имаше усещане – нещо щеше да се случи, нещо интригуващо. Тънките ѝ устни се бяха извили като котка в една малка и едва забележима усмивка. Пръстите ѝ барабаняха по дамската чанта, а цигарата бързо се свиваше. Накрая фасът проблесна за последно – заблудена светулка в полета си към асфалта.

Тя чакаше и чакаше. Напразно. Алеята въздишаше самотна с гласа на нощния бриз. Шепнеше в гъстите черни кичури на косата ѝ. Съмнения се свиха в душата ѝ. Нещо не беше наред. И докато се питаше, колебание се протегна и задраска с нокти любопитството ѝ. Нямаше да губи повече време. Щеше да се прибере. По пътя все щеше да срещне някого. Стана от пейката, а полите на роклята ѝ се разтвориха като чашката на нощно цвете. Съпроводена от песента на гривните си, жената бавно тръгна по алеята, а мислите ѝ още по-усърдно я драскаха.

Така се беше надявала. Беше млада и обичаше мъжете. Красотата ѝ ги впечатляваше, а погледът ѝ бе способен да завладява. Мъжкото признание я ласкаеше, караше я да се чувства изключителна. Една вечер, докато обикаляше мрачните алеи на парка, някакъв пиян чужденец ѝ предложи платен секс и тя прие. Научи едно нещо онази вечер – това ѝ харесваше. И тя често започна да опитва късмета си.

И днес тя беше излязла за нещо ново и непознато. Търсеше да принесе в жертва на суетата си някого. Но изглежда не ѝ беше провървяло. Паркът беше безлюден. А улиците мълчаливо пустееха. Като че ли нещо ужасно се беше объркало и я бе отделило сам-сама. Цяла вечер не бе срещнала жива душа. Това я плашеше. Какво се случва, питаше се, но така и не успяваше да намери отговор на въпроса. В тишината на нощта внезапният дъх на влажния вятър я ужаси.

Пред входната врата жената огледа още веднъж улицата, но тя се оказа съвсем, съвсем пуста. За момент тръпки побиха оголената ѝ плът, но успокоителното щракване на ключа прогони чувството. Бавно се заизкачва по витата стълба, а погледът ѝ се рееше нагоре. Отвори вратата на апартамента си и хвърли чантичката на пода. В движение развърза роклята и я остави да се свлече в краката ѝ. Прекрачи я и тръгна към банята. Щеше да вземе душ и да си легне. Така щеше да е най-добре. Утре щеше да се събуди и да види, че улиците са пълни с хора. Усмихна се на себе си и завъртя крана на душа. Водата потече хладна и освежаваща. Уви се по мургавата ѝ кожа. Жената погали с ръце тялото си и се наслади на формите си. Обичаше тялото си, голотата му – с красиви извивки и мека кожа. Единствено годините можеха да ѝ отнемат това и тя го съзнаваше. Реши, че ще се притеснява друга вечер – толкова много години я деляха.

Спря водата и се уви в хавлията си, за да попие влагата, а след това се запъти към спалнята си. На вратата хвърли хавлията на пода и се погледна в огледалото. Собствените ѝ очи я приканиха с нахално похотлив поглед. Сложи ръка на бедрото си, прокара я нагоре към гърдите си, а после плъзна другата си ръка към сладката точка между бедрата си. Наслади се на гледката.

Продължи към леглото с леко провлачена походка. Обичаше да спи гола – чувстваше се свободна, а и се възбуждаше от мисълта. Правеше я лесна за употреба за всеки, който пожелае да се възползва от поканата ѝ. Отново прокара ръка по бедрото си, докато поставяше коляното си на матрака. Искаше ѝ се да получи освобождаването, което беше излязла да търси. Но в миг застина и изпищя. Пищя, колкото ѝ глас държеше, но никой не дойде. Никой не чу. Един спомен бавно си проправяше път през съзнанието ѝ. Раздираше мислите ѝ. Тя започна да се тресе и тресе. Светът се пръсна като изпусната винена чаша, а тя беше сама в тъмното. Пред нея – леглото. Леглото, до което вкопчена с ръка в завивките, лежеше гола жена, досущ като нея. Тя. На врата ѝ личеше синя ивица, а под нея се беше намотало копринено въже. Очите ѝ, черни като въглени, бяха изгаснали, а нощта се бе настанила удобно в тях завинаги.

==

Ника Джакова се занимава професионално с писане от почти 10 години – като софтуерен инженер. За нещата, които не може да изрази с код, прибягва (макар и рядко) до белия лист и химикал. Това е първият ѝ публикуван разказ.