И двамата знаехме, че рано или късно ще дойда при теб. Е, настъпи и този момент. Когато разбрах, че съм свободна да бъда където си поискам през следващите три дни, не се поколебах нито за миг.
Същата вечер лежах до теб и целувах клепачите ти. Винаги съм се чудела дали ще ми оставиш лявата или дясната страна на леглото. Не предполагах, че когато най-сетне сме заедно, това ще бъде последното нещо, което ще ме вълнува. Пълната луна се прокрадваше през щорите и в полумрака очите ти блестяха особено. Взирах се в тях, бавно те милвах по косата и мълчах. Накрая очите ти се затвориха, а върху лицето ти се изписа блажено спокойствие. Едва тогава заспах и аз.
Събуди се рано. Вече те чаках. Не исках да пропусна нито една минута от трите ни дни заедно. Ти направи кафе и пусна лаптопа на бюрото си. Гледах машиналните ти движения и се усмихвах. Седнах в скута ти, обгърнах главата ти с ръце и те целунах по челото. Ръката ти се плъзна нагоре към моята, но нещо на екрана те разсея и я свали. Снимката, която снощи бяха качили в профила ми. На целия ти екран. Добре изглеждах на нея. Е, имаше какво още да се иска от текста и шрифта, но така е, когато никой не ме е питал. Искаше ми се да ти кажа да не го приемаш толкова зле, нали аз бях тук? Замълчах си обаче. Ти вече се беше разстроил. Прекарахме остатъка от деня в леглото. Прегърнати.
Искаше ми се поне третият ден да не сме затворени между същите четири стени. Нежно, но настойчиво пошепнах в ухото ти да станеш и ти ме послуша. Взе връхната си дреха и изхвърчахме през входната врата като подгонени. Вървяхме през познатите улици, спирахме се на любимите ни места, а накрая ми показа няколкото тайни кътчета, които само беше споменавал, но никога не ни беше оставало време да разгледаме. Определено това беше най-хубавият от трите дни! Когато се прибрахме, ти се строполи върху леглото и затвори очи. Лицето ти беше подпухнало, а тъмните кръгове издаваха недоспиването. Умората си каза своето и заспа почти моментално. Точно на това се надявах. Изобщо не исках да си буден, когато си тръгвам. Целунах клепачите ти. Точно като в първия ден. И ти, съвсем като тогава, се усмихна. Лицето ти за миг се проясни и болката изчезна. До нови срещи, скъпи!
Душата може да се движи свободно само първите три дни след смъртта. Време е за изход и за Съд. Очакват ме моите митарства по пътя нагоре. Ако се проваля при някое от изпитанията, ако бъда уличена в грях или неверие, в жестокост или липса на милосърдие, небесните двери ще останат навеки затворени за мен. Моли се, но не влагай прекалено голямо усърдие. Вече познах рая – тук, до теб.
♥ ♥
Богдана Калъчева пише поезия и проза. Автор е на стихосбирката „Първата“. През 2021 заявява, че прозата не е нейното нещо, а писането на роман е изключено. През 2022 публикува разкази и работи по роман, за да докаже, че Овните действат напук и на себе си. Творчество и инат: facebook.com/AuthorBogdanaKalacheva
И кратко 