Любовни форми

Рафи, студент първи курс живопис в Художествената академия, най-после разбра какво означават думите, които професорът непрекъснато повтаряше: „Не бързайте с портрети на хора, преди да научите анатомията. Особено на такива, в които сте влюбени. Любовта е чувство, което трябва да преживеете, за да го превърнете във форма. Твърде неопитни сте, за да запълните тази форма с цветовете на страстта, която ви е завладяла.“

Рафи не му повярва. Сега гледаше портрета в стил поп арт, върху който работеше от три месеца, и не знаеше какво да направи. Наситеното с различни нюанси лице имаше доста прилики с индианката от неговите еротични сънища, но малко с това на приятелката му Мая. Нейните големи сини очи, коса като царевична свила и малък чип нос, покрит със сияещи лунички, нямаха нищо общо с черната коса, цветната корона от пера и тайнствените символи по скулите на жената, гледаща го от платното. Той не разбираше защо чертите на любимата му се изплъзваха.

Рафи осъзна, че трябва да остави картината такава, каквато я беше нарисувал, и тръгна към летището. Мая щеше да пристигне всеки момент със самолета от Лондон. Докато пътуваше в таксито, щрихите от платното чегъртаха съзнанието му. Притесняваше се и от обясненията, които трябваше да даде. Ако беше някое друго момиче имаше вариант да каже, че това е стилизиран образ, но с Мая бяха съученици още от художествената гимназия. Самата тя бе много талантлива художничка. От една година учеше в Кралската академия в Лондон и нямаше как да я излъже. Рафи се надяваше, че радостта от срещата им ще е по-важна от неуспеха с творбата му.

Един час по-късно двамата страстно се прегръщаха в малкото ателие. Мая се изплъзна от обятията му и застана пред покрития статив. Тя знаеше, че той я рисува отдавна и беше нетърпелива да види какво е направил. Дръпна лененото покривало и младата индианка грейна с лъчите на залязващото слънце. Момичето мълчаливо гледаше платното. Рафи изтръпна. Миризмите на провал и терпентин се смесиха в лятната вечер. Мая се обърна, огледа го изпитателно и извади от куфара папката, в която носеше рисунките си. Взе една и я постави на стола до статива. Беше нарисувала мъжки портрет с акварел.

Върху буйната черна коса имаше индианска корона с пера, а челото и скулите бяха изрисувани с магически знаци.

♥ ♥

Лилия Илиева осъществява своето бягство от точните науки и финансите, пишейки проза и поезия. Чрез писането се опитва да разбере себе си и да открие мечтаното различно. Нейни стихове и разкази са публикувани в различни литературни списания и сборници – „Ах, Мария“, „Роди се автор“, „Сатира 2021“ и др. През 2021 пет нейни разказа са включени в сборника „Стъпки“ на издателство „Лексикон“. През март 2022 книгоиздателска къща „Труд“ издаде нейната дебютна стихосбирка „Delete. Без сбогуване“.