Стенният часовник с притракване отмерваше малките часове на нощта. Бяла роза с лъчиста опалова сърцевина беше натопена в бутилка рубинено вино, кървавочервени листенца със съсирени тъмни краища се пилееха по масата, плаваха в лекия прозирен кехлибар на недопити чаши с шампанско. Гореше само една от двете големи бели свещи, пламъкът ѝ се източваше, изтъняваше, трепкаше, снишаваше се, давеше се в белия разлоквен парафин.
На неговата менлива светлина на отсрещната стена до вратата се очертаха две сенки. Едната – едра, плътна, почти веществена; другата – крехка, нежна, съвсем недействителна: с увенчана с коронка главица и разперени като на кукла поли.
– Във всичкото вино има рози! – пророни възхитено малката и шепотът ѝ прозвуча като разлюляна от вятър камбанка.
– Няма значение! Ще си допием с ракия – избоботи гръмогласно голямата. Тя се размърда, наедря още повече, нарасна застрашително, плъзна по тавана и хвана свещта.
Цялата стая се люшна. Едни предмети изкочиха от тъмното, други потънаха в мрак. И като решени да направят пакост духове сенките се впуснаха към избата.
Вкусният благ дъх на йовки ябълки се смесваше с лугавата, прокиснала миризма на втасващо зеле. Искрящи отражения от свещта ту проблясваха ярко в бурканите с жълти компоти, ту попиваха в тъмната вътрешност на червените. Едрата сянка остави свещта до тях, сложи тежка стопанска ръка на едно тумбесто дървено дебеланче и подложи шише под канелката:
– Ш-шт, виж как пишка!
И действително: под срамежливо премигващия поглед на пламъчето буренцето се изшурка в бистрото ракиено шише. Големият дух го вдигна срещу светлината, разтърси го и във вътрешността му се завихри синджир от пукливи мехурчета.
– А сега, брой от 40 нагоре!
– 41, 42, 45, 46, 49, 50… не е ли много силна? – обезпокои се малката сянка. Без да влиза, тя надничаше от прага, като притискаше роклята си, да не се отърка о нещо.
– Нищо ѝ няма. Елексир! – изломоти голямата.
– Не пий! Ще се натровиш!
– Глупости! Това да не ти е менте!
– Ама ти вече си смесил вино и коняк, и ракия.
Но самонадеяният дух надигна високо бутилката.
♥ ♥
Под безпощадно ярката, разобличителна светлина на електричеството голямата сянка се беше превърнала в едър, отпуснато възпълен, много добре облечен и очебийно пиян млад човек, докато малката все така си оставаше изящно видение с рокля и коронка, излезли от приказките. И чудна работа, изобилно материалният млад мъж сякаш се наблягаше на рамото на това ефирно създание и намираше опора в него. То го отведе в спалнята, той рухна напряко на широкото двойно легло.
Галя пърхаше нагоре-надолу из стаята в булчинската си рокля като някаква феичка, чийто магически жезъл е изгубил силата си. В тежкото безжизнено тяло на съпруга ѝ плаваше разтворена спиртна отрова, над която тя нямаше власт. Хубавото му младо лице беше подпухнало, тъмните ресници дремеха безпаметно, къдравите кичури бяха мокри от пот, устните – разтворени, влажни и сякаш мазни. Под разкопчаното скъпо сако, тънката бяла риза лепнеше о широките гърди и наления корем. Тя го зави да не изстине, загаси лампата и излезе, като тихо притвори вратата след себе си.
Бялата бухкава коприна плавно минаваше над веселите шарки на килима. Високото тънко токче закачи някаква хартийка: беше банкнота, която залитащият кум се беше опитвал да закачи на пазвата ѝ.
„Едно ферари с цвят червееен и вътре гадже с бронзов тен, това му трябва на човека-а-а“ – долиташе нестройно от кухнята.
Въздухът беше гъст и спарен, под тавана се стелеше тънък слой синкав тютюнев дим.
На двора нощният студ я преряза като с нож. Младата, силна кръв веднага му даде отпор, раздвижи се и я стопли, и Галя почувства, че за пръв път от много часове диша дълбоко и свободно.
Усещаше как набъбналите ѝ гърди подпират отвътре бродирания сатен, как роклята се стича надолу бяла и чиста, запазена без петънце и гънка през целия този дълъг и изморителен ден, как подплатата гали бедрата ѝ. Усещаше цялото си тяло: извито като китара, опънато като струна, гладко и стройно, изправено само̀ под звездите.
Лъскава кола се плъзна безшумно под уличната лампа и край нея се засуетиха пияни сватбари.
– Хей, чакайте ме! Забравих си нещо вкъщи – неочаквано за самата себе си извика тя и се затича между двата реда сведени в поклон доземи хризантеми.
♥ ♥
На другия ден Галя се върна в студентската си квартира във Велико Търново, а на другата година – след бегъл развод – се омъжи повторно за едно високо и слабо момче от последния курс на специалност „История“. Двамата се венчаха след есенната археологическа бригада в малката църквица на Килифаревския манастир пред строгите и светли златофонни икони.
Бяха в ежедневните си дрехи. Само Галя стискаше в ръка букетче диви циклами, брани край разкопките на старата исихастка школа на свети Теодосий Търновски.
♥ ♥
Валентина Дончева е родена в гр. Габрово. Възпитаница на Априловска гимназия, тя е завършила българска и английска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има допълнителна квалификация в областите на старобългарския език, келтските култури, методиката на езиковото обучение. Валя Дончева е авторка на стихотворения, разкази, пътеписи, импресии, художествени преводи от руски и английски език. С нея може да се свържете на greentrees@abv.bg или storyteller7@mail.bg
И кратко 