Активист

Мери не беше изненадана, когато джинът от лампата ѝ заяви, че правилата изключват пожелаването на допълнителни желания. Поръчването на нови джинове също не беше опция, което вече я подразни. Все пак остана благодарна, задето духът ѝ даде неограничено време за размишление.

Първото ѝ желание се роди още на следващия ден, когато, ровейки се из Фейсбук, попадна на ужасяващо видео на костенурка със заседнала в носа сламка. Бледото сияние на духа постепенно изпълни стаята, когато Мери потри лампата.

– КАКВО ЩЕ ЗАПОВЯДАТЕ, ГОСПОДАРКЕ? – прокънтя гласът на създанието.

– Запознат ли си с Фейсбук, джине? – контрира Мери с друг въпрос.

Зениците на духа присветнаха за секунда, след което последва отговор.

– СЕГА ВЕЧЕ СЪМ.

Мери плесна с ръце – беше се надявала на тази реакция.

– Искам да разгледаш много внимателно моя профил там. Ще видиш, че съм лайкнала стотици страници и членувам в още толкова групи. Всяка една от тях е посветена на борбата с определен проблем, от който страда целият свят. Искам да вземеш вси-и-ички тези проблеми и да ги разрешиш. До последния. Ясно ли е желанието ми?

Джинът се подсмихна. Откакто свят светува, беше служил на стотици господари. Интелигентността на някои от тях беше меко казано незавидна, но въпреки това дори последният глупак намираше начин да изстиска повече от полагащите му се три желания. Нищо. Още чакаше първия си господар, който да остане щастлив след сбъдването и на последното си желание.

– КРИСТАЛНО ЯСНО, МИЛЕЙДИ. КАКТО ЗАПОВЯДВАТЕ, ТЪЙ ЩЕ БЪДЕ СТОРЕНО.

Сиянието от джина почна бързо да се свива, концентрирайки се в една-единствена точка в стаята – телефонът на Мери, който лежеше върху бюрото пред нея. Минута по-късно за доскорошното присъствие на духа напомняше само един пиксел, който светеше в центъра на иначе тъмния дисплей. Когато и тази точка угасна, от телефона се изстреляха осем тънки сини мълнии и преминаха през стените на стаята, политайки във всички посоки на света. Мери потри ръце. Нямаше търпение да види с очите си резултатите от пожеланото.

Половин час по-късно забеляза, че дисплеят на телефона ѝ свети. Посегна към него, ала наситеното синьо на сиянието ѝ подсказа, че не става въпрос за обикновена нотификация. Секунди по-късно сиянието се разля из цялата стая и се оформи в познатата осанка на духа.

– Е? – подкани го нетърпеливата Мери.

– КАКВОТО ПОЖЕЛАХТЕ, ВЕЧЕ Е СТОРЕНО – поклони се джинът.

– Разгеле! Колко време ще те чакам?

Духът мислено извъртя очи. В действителност всички ефекти, светкавици и дори самото чакане бяха просто театралничене. Ако решеше, можеше да сбъдне всяко желание на секундата. Хилядолетия опит обаче го бяха научили, че хората се дразнят, когато прави така. Не беше сигурен защо.

– ДАЛИ ГОСПОДАРКАТА Е РЕШИЛА КАКВО ЩЕ БЪДЕ ВТОРОТО Ѝ ЖЕЛАНИЕ?

– Господарката не е решила – отвърна му Мери. Ще те призова пак, като ми хрумне.

Духът се поклони, докато лампата го засмукваше обратно в себе си.

Още същата вечер Мери забеляза ефекти от желанието си. Във Фейсбук попадна на шест различни статии за зоологически градини, чиито панди неочаквано са родили. Изпита истинско задоволство от интервюто с директора на софийския зоопарк, който стъписано пелтечеше, че тяхната панда не била виждала мъжкар от години.

Изминаха три дни, за което време Мери попадна на стотици статии, отразяващи бума на раждаемостта сред сума ти животни от Червената книга. Като изключим това, всичко си изглеждаше както преди. Раят на земята, който Мери очакваше, още не беше настъпил, което не я радваше никак. Сякаш и проклетият дух излезе от лампата по-бавно от обичайното.

– ПРИЗОВАХТЕ МЕ, ГОСПОДАРКЕ.

– Джине, ти нали изпълни първото ми желание?

– РАЗБИРА СЕ, МИЛЕЙДИ! ДОКАТО ТАЗИ ЛАМПА Е ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ, ТРИЖДИ ВАШАТА ВОЛЯ ЩЕ БЪДЕ ЗАКОН ЗА МЕН.

– Айде бе, закон… Я кажи тогава какво точно си направил по желанието ми.

Духът не беше изпитвал подобно огорчение от хилядолетия. Как смееше тази безочлива смъртна да поставя под съмнение лоялността му?! При други обстоятелства щеше с гордост да изброи всичко, което беше предприел, но в случая подобен жест без никаква отплата беше просто немислим.

– ДА РАЗБИРАМ, ЧЕ ВТОРОТО ЖЕЛАНИЕ НА ГОСПОДАРКАТА Е ДА ИЗБРОЯ ВСИЧКО, СТОРЕНО ПО ПЪРВОТО Ѝ ЖЕЛАНИЕ?

– Да не разбираш нищо подобно, изчадие тъпо! Марш обратно в тенекията си, докато не те повикам пак!

Мери изчака яростта ѝ да се поуталожи, преди да се спре на план за действие. Щеше да отпусне на духа тридесет дни, през което време щеше да събира улики дали не е претупал задачата си. Ако след изтичането на този срок все още имаше съмнения, че е била прецакана, последното ѝ желание щеше да е ракета до Слънцето, пренасяща проклетата лампа барабар с нейния обитател.

Още на следващия ден обаче медии от цял свят гръмнаха със сензационна новина – изглежда абсолютно всички алкохолни напитки бяха изгубили опияняващия си ефект върху човека. Този феномен беше разделил научния елит на два лагера. Първият вярваше, че в спирта се е развил микроорганизъм, чието присъствие анулира ефекта на етанола. Вторият спекулираше, че човекът е развил мутация, която го спира да изпада в състояние на интоксикация. Във всеки случай никой освен Мери не знаеше истинската причина за случващото се. А причината беше ясна – духът. Явно това беше начинът му да се погрижи за групата „Да спрем пияното шофиране по пътищата“.

През следващите седмици зорката Мери попадна на още любопитни новини, които изглежда отразяваха резултати от желанието ѝ:

– Ресторантьори от цяла Япония бяха пропищели от липсата на прясно китово месо. Японската флотилия неочаквано беше започнала да търпи масови провали при опитите си за улов на морския бозайник.

– Бразилски дървосекачи с изумление коментираха, че скоростта на възстановяване на Амазонската джунгла изглежда се е увеличила стократно. Огромни площи, които доскоро са били обезлесени, сега изглеждаха недокосвани от човешка ръка.

– Нефтеният разлив, който вече с месеци съсипваше биосферата в Мексиканския залив, най-накрая беше овладян. Нещо повече – изглежда в морската вода се беше развил някакъв организъм, който при контакт моментално разграждаше петрола.

Това подсети Мери. Още същата вечер тя запали колата си и отиде до плажа. Когато нозете ѝ усетиха мокрия пясък, тя клекна и заби в него тънка пластмасова сламка. Секунди по-късно малка вълна обля мястото и чудото беше потвърдено. Сламката се разтвори и изчезна на мига, сякаш беше направена не от пластмаса, а от захар. Мери се подсмихна.

– Може би все пак няма да те пращам на Слънцето, джине.

♛

До изтичането на срока, определен за проверка на желанието, оставаха броени дни. След плажния експеримент още десетки удивителни събития от цял свят окончателно бяха убедили младата жена в почтеността на духа. Най-значителните сред тях бяха уличаването в корупция на безброй властимащи, разбиването на редица канали за принудителен трафик на хора и изчезването на болести като КОВИД-19, рак и малария. Тя все пак продължаваше да наглежда новините, но сега вниманието ѝ беше насочено основно към измислянето на второ желание.

Тази задача се оказа по-сложна, отколкото Мери беше очаквала. До този момент целият ѝ живот беше посветен на борбата със световните проблеми, а тя беше уредила такива вече да няма. Дали пък не беше време да спре да мисли за света и вместо това да помисли малко за себе си? Ами да! По-низки характери от нейния досега да са гръмнали и трите желания за користни цели като пари и слава. Никой не би имал право да я съди, ако и тя се поглезеше малко. Но с какво?

Да поиска няколко милиарда да се появят в банковата ѝ сметка? Не – това неизбежно щеше да привлече вниманието на данъчните. Може би вместо това да се ожени за някой милиардер? Не… Трябваше да накара милиардерите да искат нейната ръка, а не обратното. Въпросът беше как.

Отговорът се появи сякаш от само себе си няколко дни по-късно. Мери дремеше на дивана пред телевизора, когато сериалът ѝ бе прекъснат от гласа на екзалтиран водещ.

– Извънредни новини! Преди броени минути израелският министър-председател и лидерът на Хамас скрепиха последния си договор за прекратяване на огъня. Двете страни подписаха харта за обединяване на Израел и Палестина. По думите им, гражданите на новооснованата Изралтина ще живеят в мир и с равни права, независимо от етнос и вероизповедание. С повече по темата сега се прехвърляме към нашия кореспондент от мястото на събитието…

За Мери това беше достатъчно. Телевизорът още не беше доугаснал, а ръката ѝ вече търкаше златистото покритие на античната лампа.

– ВЕРНИЯТ ВИ СЛУГА Е НА ВАШЕ РАЗПОЛОЖЕНИЕ, ГОСПОДАРКЕ.

– Джине, готова съм с второто си желание.

– МНОГО ДОБРЕ. КАКВО ЩЕ БЪДЕ ТО?

– Разбрах, че първото ми желание е предизвикало поредица от събития по целия свят. Второто ми желание е да осведомиш света, че аз съм отговорна за тях.

По лицето на духа се изписа объркване.

– Някакъв проблем ли има, джине?

– АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ. АКО ВОЛЯТА ВИ Е ТАКАВА, ТЪЙ И ЩЕ БЪДЕ СТОРЕНО. НО ЩЕ ПОЗВОЛИТЕ ЛИ ПРЕДИ ТОВА НА СМИРЕНИЯ СИ РОБ ЕДИН ВЪПРОС?

– Питай, де.

– ОТ ВАШЕТО ПЪРВО ЖЕЛАНИЕ РАЗБРАХ ЗА ФЕЙСБУК. СЕГА ЗНАМ, ЧЕ ВИЕ ИМАТЕ ИНТЕРНЕТ, КОЙТО МОЖЕ НЕ ПО-ЗЛЕ ОТ МЕН ДА СВЪРШИ СЪЩАТА РАБОТА. АКО ПОЗВОЛИТЕ ДЪРЗОСТТА, ЗАЩО ТОГАВА БИХТЕ ИЗХАБИЛИ ЖЕЛАНИЕ ЗА ЕДНО ПРОСТО СЪОБЩЕНИЕ?

– Тук не става въпрос само за съобщението, глупчо! Също толкова важен е и пратеникът. Да, аз мога без проблем да почна да тръбя онлайн, че съм причината за всичко това. И какво ще постигна с това? В най-добрия случай ще ме сметнат за поредния сектант, който мами хората, че той им е излекувал рака. В най-лошия ще ме обявят за куку и ще ме затворят в стая с облицовани стени. Не – тези сценарии трябва да бъдат избегнати. И точно ти ще ми помогнеш с това. Искам да използваш магията си, не просто за да предадеш на всички, че аз съм техният благодетел. Искам да го направиш убедително.

Вълшебното същество примигна. От хилядите желания, които му бяха искали досега, сякаш това беше първото, което действително изискваше повече от един миг, за да бъде изпълнено. От Фейсбук беше научил за страхотния скептицизъм на хората от XXI век. След това се поклони ниско. Секунди по-късно единственото, което напомняше за доскорошното му присъствие в стаята, беше лампата в ръцете на Мери.

Младата жена се облегна доволна на дивана си. Вече предвкусваше всички облаги, с които щеше да бъде отрупана за осигурената утопия.

– Разбира се, няма как да ми се размине Нобеловата награда. Всъщност и 50 награди биха били малко, ама нейсе. Естествено, всичко ще ми е безплатно докато съм жива, така че и една премия ще трябва ми стигне – Мери се изкикоти. Дали пък да не ги накарам да кръстят нещо на мен? Мери море? Мериленд? Хи-хи!

♛

През следващите 24 часа джинът не стоя със скръстени ръце. Дори с наличните му богоподобни сили второто желание изискваше известно количество планировка, за да бъде реализирано ефикасно. На първо място отдели няколко секунди, за да научи всички понастоящем използвани човешки езици и диалекти. Още няколко секунди бяха посветени на дълбоко разучаване на психологията на съвременния човек. Фейсбук вече му беше дал представа, но духът предпочиташе да не оставя място за грешка. Половин минута по-късно той раздели съзнанието си на няколко милиона идентични копия и пристъпи към същинската част.

В този момент лицето на Мери се материализира на небето за цялото население на Западното полукълбо, където все още беше ден. Изображението стоя там точно един час, след което всеки, който го беше забелязал, чу гласа на младата жена – нито твърде силен, нито прекалено тих, но кристално ясен.

– Здравейте. Казвам се Мери Санчез, на 23 съм и живея в Ню Йорк. Вие едва ли ме познавате, но днес това ще се промени. Знам, че през последния месец станахте свидетели на редица феномени, кой от кой по-фантастичен от предишния. Знам и че хиляди хора по целия свят се опитват да си припишат заслугите за тях. Аз съм поредният такъв човек. Но аз ще съм и последният. Нека ви уверя, че в ръцете си държа магически потенциал, чийто мащаб може да се определи като божествен. Днес ще използвам частица от тази магия, за да убедя всеки един от вас, че зад наскорошните чудеса се крие само един чародеец и това съм аз.

След тези думи населението на двете Америки стана свидетел на една и съща картина. Небесното лице присветна за секунда, след което милиони пиксели проличаха в състава му. Един по един те се откъсваха и политаха към земята, оставяйки тънък лъч светлина след себе си. В началото по един, по два, но постепенно броят им нарастваше. Скоро свидетелите на тази сцена разбраха къде отиват тези частици – при всеки един от тях.

Най-бързият пиксел рязко се спря пред първия човек на точно метър и 70 от земята. В същия миг от точката бликнаха още милиони цветни точици, които сформираха точно копие на Мери. През последвалите секунди същото чудо се случи и с всички останали наблюдатели.

Като приключи с това, духът набързо прочете мислите на всеки индивид, гледащ в този момент младата жена пред себе си. Направи го с удоволствие, предвид колко обичаше да се рови из така интригуващия го човешки мозък. Според резултата от телепатичната проверка събеседникът на духа биваше поставян в една от две категории – или вярващ, или скептик. Разговорите с първия тип неизменно започваха по един и същи начин:

– Здравей, [еди-кой си]. Виждам, че малкото ми небесно шоу вече те е убедило в силите ми. Това е добре – дава ни повече време за стойностен разговор. Ако имаш някакви въпроси, питай смело.

Почти всички хора от тази категория имаха едни и същи въпроси, на които преобразеният в Мери дух даваше идентични отговори:

– Защо го направи?

– Защо всеки от нас прави каквото и да било? Защото поисках и защото можах.

– Как го направи?

– Нали ме чу, като бях още плаваща глава в небето – контролирам необятна магия, която ми дава контрол над времето и пространството.

– Мога ли и аз да се сдобия с такава магия?

– Един Бог знае.

– Ти Бог ли си?

– Не. Аз само ползвам назаем някои от силите Му.

По-дръзките от вярващите се опитаха да изкрънкат Мери за лични услуги, а неколцина смелчаци изтъкнаха, че действията ѝ далеч не били разрешили всички проблеми по света. В някои случаи даже било станало по-лошо.

Разговорите със скептиците определено изискваха повече импровизация от страна на джина. Мери му беше поръчала да бъде убедителен, което го насочи към няколко основни стъпки. На първо време създаваше миниизмерение за всеки отделен скептик, в което времето изглежда беше спряло за всички, освен за въпросния човек и за Мери. Този трик биваше последван от една и съща интродукция:

– Привет, [еди-кой си]. Разбирам, че все още имаш съмнения относно силата ми. Това ме огорчава, затова нека се пробваме заедно да ги изкореним. Какво мога да направя, за да те приобщя към вярващите?

Мнозина вече се бяха убедили след замразяването на времето. Други тестваха Мери, като изискваха разни илюзии и трансмутации или я разпитваха за факти, които си мислеха, че никой освен тях не знае. Неколцина таяха адски гняв към младата жена и се опитваха да я нападат физически. Юмрукът на всеки от тях стигаше на сантиметри от лицето ѝ, когато нападателят замръзваше на място и с ужас установяваше, че тялото му отказва да помръдне.

– Твоята ярост ми е любопитна, [еди-кой си]. Ще я обсъдим след минута. Междувременно ти препоръчвам да проявиш малко благоразумие. Опитваш се да посегнеш на същество, което сравнено с теб е бог. Аз премахнах ефекта на алкохола върху човека. Не ме карай да премахвам ефекта на въздуха върху белия ти дроб.

През следващите 10-15 секунди всеки от нападателите разбираше какво чувства извадена от водата риба. Джинът внимаваше да не прекалява с демонстрацията – все пак му беше поръчано да убеждава, не да убива.

♛

Дванадесет часа по-късно новината за Мери вече беше обиколила света, когато главата на младата жена отново се появи в небето – този път за населението на Източното полукълбо. Хора от Токио до Рейкявик и от Осло до Кейптаун наблюдаваха вече познатото им лице да измества облаците от небосвода. Както се и очакваше, лицето проговори точно шестдесет минути след появата си.

– Привет на всички. Вие вече ме познавате, така че няма да ви губя времето с излишни предисловия. Все пак ще се радвам, ако ми позволите да разменя по няколко думи с всеки от вас.

През следващите секунди лицето почна да се изменя – с всеки изминал момент губеше от фотореализма си и заприличваше на картина, чиито цветове се разтичат. След няма и минута тежки капки боя закапаха надолу. Достигайки земята, се пръскаха на милиарди по-малки капчици, които сформираха перфектно триизмерно копие на Мери. Джинът обичаше да разнообразява специалните си ефекти – беше една от малкото му наслади в живота.

Разговорите му имаха същия характер като тези в Америките, само че този път хората бяха подготвени с доста по-конкретни въпроси:

– Как се сдоби с магията си?

– Имаш ли планове каква ще е следващата ти дейност?

– Изглежда си излекувала някои от най-известните болести по света. Планираш ли да направиш същото с по-малко известните, но все пак смъртоносни зарази?

– Как смяташ да помогнеш на безбройните учени и медици, които останаха без работа заради теб?

– Милиони хора по света се очаква да гладуват заради изгубените обработваеми земи в Амазония. Някакъв коментар по този въпрос?

– Твърдиш, че ти си разрешила конфликтите в Сирия, Газа и Афганистан. Възнамеряваш ли да се намесиш и в други горещи точки по света? Как би отговорила на местните власти, че това е в разрез с националния им суверенитет?

– С разбиването на данъчни убежища като Кайманите и Британските Вирджински острови ти ефективно банкрутира местните икономики. Смяташ ли да използваш някак магията си, за да им помогнеш?

– Вероятно осъзнаваш, че със своите действия си си създала едни от най-влиятелните врагове, които човек би могъл да има. Наркобарони, петролни магнати, корумпирани политици. Как мислиш да впрегнеш магията си за защита от тях?

– Ти явно имаш силата на Бог. Какво целиш тогава, като ни се разкриваш?

На първия въпрос джинът имаше нулево желание да отговори. На останалите имаше нулева възможност. Кодексът му забраняваше просто да прочете мислите на господаря си, което го принуди да дава ужасяващо уклончиви отговори, докато кима и се усмихва.

– Благодаря за въпроса! Радвам се, че ми посочи този момент. Ще помисля върху това.

♛

– Е, джине? Готово ли е човечеството да боготвори пръстта, по която крача?

– НЕ, ГОСПОДАРКЕ!

– Моля?!

– ВАШЕТО ЖЕЛАНИЕ БЕШЕ ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ ВИЕ СТОИТЕ ЗАД ВСИЧКИ НАСКОРОШНИ ЧУДЕСА. ТОВА Е ВЕЧЕ СТОРЕНО. В НИКАКЪВ МОМЕНТ ОБАЧЕ НЕ СТЕ ИСКАЛИ ОТ МЕН ДА БУДЯ У ХОРАТА БЛАГОГОВЕНИЕ.

– Е и?! Самото знание, че аз съм разрешила всичките им проблеми… Това трябваше да ги вдъхнови. Не, не е възможно. Моят план беше съвършен… Ти. Ти си прецакал работите! Ти…

Джинът нямаше да търпи за втори път тази квачка да поставя под съмнение майсторството му. За части от секундата неговите очи и тези на Мери присветнаха в бледо синьо. В този момент младата жена изживя милиардите разговори, проведени от нейно име. Видя благодарността на хората, но видя също надеждата, страха и гнева, притаени в тях.

♛

Мери не беше сигурна колко време е седяла неподвижна в стаята си. Може би минута, може би час. От вцепенението я извади собственият ѝ глас.

– Дух, готова съм с последното си желание.

– ДА, МИЛЕЙДИ?

– Всичките им страхове… Всичките им притеснения от проблеми – настоящи и бъдещи.

– ДА РАЗРЕША И ТЯХ?

– Не. Надари ме с необходимите знания и ресурси да ги разреша аз. Само аз и никой друг.

Духът кимна.

♛

Николай Зъбов е роден в София през 1989 г. Разбира за любовта си към писането под наставничеството на учители като Ники Николов и Кирил Тодоров от IАЕГ. Работи като редактор в БТА. Осъзнава, че „Активист“ едва ли е най-брилянтният разказ на света, но въпреки това не би отказал номинация за Нобелова награда.

♛