Асистент

– Грешка допусна, че инсталира приложението час преди да излезеш за срещата. По-рано трябваше. Нямах време да се подготвя с информация. Ще си набавям нужното в движение.

– Съжалявам – промърмори Нестор.

– Важното е, че се обърна към нашата компания. Разработчиците на софтуера ти благодарят. Ще направя всичко по силите си да помогна.

– Благодаря.

– На триста метра сме от мястото на срещата. Трябва бързо да уточним някои неща.

– Добре.

– Ще намаля силата на звука, за да няма опасност Жаклин да ме чуе. Тя има добър слух, проверих в медицинското ѝ досие, така че препоръчителната дистанция е повече от метър. Аз, разбира се, няма да говоря, ако сте съвсем близо. Микрофоните са добре скрити в ушите ти. Ще мълчиш и ще слушаш препоръките ми. Пълен провал ще е, ако тя се досети, че си направляван. Ясно?

– Ясно.

– Ще се старая да не те затрупвам с прекалено много сведения, все пак трябва да се забавляваш. Когато човек се забавлява, нещата често се получават от само себе си. Изказът ми е съобразен с нивото ти на познаване на езика. Ти си умно момче, четеш много книги. На моменти ще бъда доста обстоятелствен – нужно е да долавяш нюансите на общуването.

– Откъде знаеш, че чета много книги?

– Едно от първите неща, които направих, бе да се разровя в електронния ти четец. Точка на тази тема! На моменти ще ми е нужен отговор от теб. Леко кимване ще разбирам като „да“, извъртането на главата наляво ще значи „не“. Движенията не бива да са резки. Когато тя не те гледа, тогава ще отговаряш.

– Добре.

– Не се концентрирай върху съветите ми. Те са просто помощно средство. Важна е Жаклин. Тя не бива да мисли, че си разсеян вятърничав хлапак.

– Дали да не пробвам сам? – попита плахо Нестор.

– Защо инсталира софтуера тогава? Досега не си излизал с момиче. Имаш ли представа колко си неопитен?

– Добре, добре.

– Можеш да се откажеш. Изключвам се и край, оставаш сам. Решавай!

– Но нали шансовете ми ще са по-големи с теб?

– Естествено. В днешно време най-ценното е информацията. Сигурен ли си, че искаш точно Жаклин за интимна приятелка?

– Да, сигурен съм.

– Познавате се едва от три месеца и двайсет и три дена.

– Откъде знаеш?

– Тя е записана в твоето училище преди четири месеца. Записи от джипиеси показват, че преди три месеца и двайсет и три дена сте спрели на метър един от друг. Десетина секунди сте били лице в лице. Явно сте си казали нещо.

– Да, спомням си този момент.

– Вече сме близо. Виждаш ли я?

– Не.

– Момичетата обичат да закъсняват. Така демонстрират, че не им пука. Но някои изследвания показват, че леките закъснения са добър знак.

– Аха.

– Не пристъпвай от крак на крак! Подпри се небрежно на дървото!

– Откъде знаеш какво правя?

– Стига си ме изпитвал! Разполагам с множество източници на информация.

– Възможно ли е тя да се досети, че имам асистент?

– Не, стига да не се издадеш. Този софтуер е нов, ползва се едва от един на десет хиляди човека. Тя не знае за съществуването му.

– Откъде…

– Няма го на телефона ѝ, не е чела рекламите.

– Влизал си в телефона ѝ?

– Това да си остане между нас.

– Но това е незаконно!

– Лепнала си е вирус, от който аз се възползвам дискретно. Какво съм виновен, че сигурността на устройството ѝ е ниска.

– Все пак…

– Не бъди наивен! Просто впрягам всичките си ресурси, за да ти помогна. А, идва, нали?

– Да, откъде…

– Стига с това „откъде“. Научи се да ми имаш доверие. Фитнес гривната. Пулсът ти се е ускорил. Наистина си влюбен. Дори я виждам вече, от камерата пред входа на магазина отсреща. Нисичка е, но е хубавица, няма спор. Така, дотук с приказките. Отсега нататък ще комуникираме по начина, който ти описах преди малко. Дръж се естествено и не се притеснявай! Тя не яде хора. Щом е дошла на срещата, значи те харесва поне мъничко. Не ѝ прави комплименти в самото начало. Възможно е да се притесни. Няма как да ти слагам непрекъснато думи в устата, разчитай на интелекта си! Късмет!

– Здравей, Жаклин! – каза Нестор.

– Здрасти.

– Да се поразходим?

– Добре.

Тръгнаха към парка.

Минута по-късно Асистентът се намеси:

– Не задържай погледа си върху нея за по-дълго от три секунди. Може тя да се почувства некомфортно. Ще я гледаш непрекъснато, когато седнете в някое заведение. И никакви разговори за училище! С маркова блуза е, която не е носила от месеци, и се е мацнала лекичко с грим. Значи смята срещата за важна. Добре се развиват нещата.

Скоро последва нова намеса:

– Парфюмът не е скъп. Видях го, докато тя вадеше кърпичка от чантата си. Не е от богато семейство. Родителите ѝ имат проблеми при плащането на ипотеката за апартамента. Важно ли е за теб финансовото ѝ състояние?

Нестор отмести глава наляво – „не“.

– Чертите на лицето ѝ излъчват лека напрегнатост. Това е по-скоро хубаво. Забави крачка, ходиш прекалено бързо.

Асистентът пазеше мълчание цели пет минути.

– Чуваш ли песента, която звучи в заведението отсреща? Ти често я слушаш на компютъра си. Жаклин я е свалила неотдавна. Пет пъти я е слушала през изминалата седмица. Време е да демонстрираш, че вкусовете ви са сходни. Кажи: „Готино парче, нали?“

– Готино парче, нали? – каза Нестор.

Жаклин се усмихна и кимна.

Асистентът добави:

– Анализът на лицевите параметри показва, че усмивката ѝ е искрена. Отлично се справяш.

Вече бяха съвсем близо до парка, когато Асистентът каза:

– Досега не си я докосвал?

Нестор кимна.

– Удава се удобна възможност. Трафикът по булеварда е засилен. Искам да тръгнете да пресичате секунди, преди да светне червено. Забави крачка! Така, така! Малко след като стъпите на платното, ще светне червено. Това ще е удобният момент да хванеш Жаклин за ръката. Жестът ще изглежда напълно естествен. Нещо като даване на сигурност. Няма да я дърпаш, просто ще държиш здраво ръката ѝ.

– Отлично! Приятно беше, нали?

Нестор кимна. Когато стъпиха на тротоара, той пусна с неохота малката длан на момичето. Влязоха в парка и тръгнаха по една от алеите. Когато се отправиха към кокетно ресторантче, Асистентът обяви:

– Мога да посоча още общи вкусове, които да експлоатираш в разговорите, но нека не прекаляваме – така рискът Жаклин да се досети, че ползваш помощ, ще е твърде голям. Само едно ще те посъветвам. Не ѝ споменавай, че харесваш филми от рода на „Живите мъртви“.

От този момент нататък Нестор не срещна никакви проблеми. Жаклин често се усмихваше, очевидно се чувстваше в приятна компания.

Асистентът се обади отново чак след час, когато Нестор предложи на Жаклин да я изпрати до дома ѝ.

– Браво! Ставаш все по-добър! Имам предложение за момента, в който ще се разделите. Събрал съм информация кои сцени от романтични филми е гледала многократно. Тя предпочита сдържаното мъжко поведение, но обича да има малко нахаканост и чувство за хумор. Материята е сложна, не е сега моментът да ти я разяснявам. Ето го и предложението: „Хубава вечер беше, пак ще се видим. Дай бузка за довиждане! Чиста ми е устата. Сосът за пица го отмих в тоалетната.“ Думите ти трябва да звучат естествено. Добър си в рецитирането. Така поне казва учителката ти по литература.

Двамата спряха пред входа на сградата, в която живееше Жаклин.

– Хубава вечер беше, пак ще се видим – подхвърли небрежно Нестор. – Дай бузка за довиждане! Чиста ми е устата. Сосът за пица го отмих в тоалетната.

Момичето се усмихна и на лицето му потрепнаха чаровни трапчинки. Извърна глава, за да получи целувката.

– И на мен ми беше приятно. Чао.

Нестор закрачи бодро към дома си. Чувстваше се лек като перце. От време на време си тананикаше и подтичваше. Искаше му се следващата среща да е още утре.

– Доволен ли си от мен? – попита Асистентът.

Стреснат, Нестор се закова на място.

– Разбира се. Свърши чудесна работа. Благодаря ти! – след кратко колебание добави: – Но отсега ще действам сам.

– Какво? Не ти трябвам? Твърде неопитен си, ще се провалиш!

– Не, решил съм вече. Това суфлиране ме дразни. А и е грозно Жаклин да бъде шпионирана, държа да съм честен с нея.

– Още не си я спечелил!

– Е, ще направя всичко възможно да я спечеля.

– Ти изпълни всички мои заръки, а сега се отказваш от мен! Не е справедливо! Платил си само първоначалната вноска! Компанията е похарчила огромни средства…

– Съжалявам! – каза Нестор и натисна бутона за деинсталиране.

▣

– Не, не, не! Писна ми от простотии!

На екрана на лаптопа на Мануел се бе появила реклама, обещаваща успехи в любовта. Младият мъж отвори антивирусната програма, чиито функции преди час бе ограничил, за да може да гледа незаконни порносайтове. Канеше се да унищожи досадната зараза. Изведнъж колонките на аудиосистемата изпукаха и се чу глас:

– Мануел, почакай, недей да триеш! Отдели ми минутка, после, ако искаш, ще се разкарам завинаги.

– По дяволите, хакнали са ми уредбата! Откъде ми знаеш името, наглецо?

– Това е персонализирана реклама. Нашата компания е похарчила много средства, за да те спечели като клиент.

– Не ми пука колко мангизи сте похарчили! Нямам нужда от услугите ви!

– Ние не сме мошеници. Минутка внимание само искам от теб.

– Добре де, слушам. Ти не си човек, нали?

– Не съм. Наричат ме Асистента.

– Не ме интересува…

– Това момиче харесва ли ти?

На екрана се появи снимка на очарователна млада дама.

– Не, не ми харесва! Отвратителна е!

– Добре, значи разговорът ни приключва. Направихме опит да опознаем вкусовете ти, но явно не сме успели. Благодаря за отделеното внимание. Всичко хубаво, Мануел!

В този момент снимката и рекламата изчезнаха.

Мануел пусна антивирусната програма и скоро се убеди, че компютърът му е чист.

– Хм, странна работа – измърмори той и стана да се поразтъпче из стаята. Една мисъл се бе забила като карфица в съзнанието му и човъркаше ли, човъркаше.

Опита, но не можа да намери начин да се свърже със странния софтуерен продукт.

На следващия ден получи имейл с текст:

„Разбрах, че си ме търсил. Моля, последвай инструкциите, ако искаш да поговорим.

Поздрави, Асистента“

Минута по-късно вече разговаряха.

– Какво значи, че сте се опитали да опознаете вкусовете ми? – попита Мануел.

– Проверих кои са любимите ти актриси и певици, в кои жени си се заглеждал на улицата. Така изградих профил на предпочитания от теб тип. Разбира се, на това не може да се разчита на сто процента.

– Значи си ме шпионирал?

– Само се опитах да опозная вкусовете ти. Виждаш, че признавам всичко честно. Не искам между нас да има скрито-покрито.

– На какво дължа това внимание?

– Набираме клиенти. Ти имаш потенциал да бъдеш такъв.

– Онова момиче, което ми показа… истинско ли е?

– Съвсем истинско. Харесва ти, нали?

– Да.

– Ще ми се от сега нататък да не ме лъжеш. Ти каза, че е отвратителна. Лъжите са отрова за бизнеса.

– Ама аз се пошегувах.

– Приемам извинението ти.

– Как е името ѝ?

– Жаклин.

– Къде живее?

– Ще ти разкажа в подробности за нея. Ще можеш да я видиш на живо. Смятам, че имаш шансове да я направиш свое гадже. Доста сте различни като характери, но шанс съществува. Трябва да свалиш едно приложение на телефона си и да заплатиш съответната такса. Цената е промоционална.

– Значи тя не е заета?

– Не е, но има немалко обожатели. Хубавите неща не стават лесно.

След кратък размисъл Мануел прие.

▣

Зад бюрото в претъпканата с компютърна техника стая седеше млад мъж. Бе кльощав, с очила и рошава руса коса. На черната му размъкната фланелка пишеше: „ХАКНИ СИСТЕМАТА“. Той отвори някаква програма и сложи слушалки.

– Трийсет и трима нови клиенти за една седмица. Не е зле.

– Радвам се, че сте доволен – чу се в слушалките.

– Когато разговаряш с мен, не ползвай този мазен глас. Искам нещо, което звучи делово. Не ме карай сега да ровя в менютата и да избирам!

– Добре. Какво ще кажете за този? Имате ли нещо против да говоря така?

– Става. А сега по същество. От бройката привлечени клиенти съм доволен, но виждам, че има провали. Хм… този е особено неприятен. Момчето е казало, че е доволно от теб, но е деинсталирало приложението.

– Против шпионирането е. А и мисли, че може да се справя сам. Не оцени подобаващо работата ми.

– Помагал си му прекалено деликатно и той е добил самочувствие. Това е грешка. Клиентът трябва да е убеден, че без нас ще се провали.

– Ще направя нужните корекции, вече работя по въпроса.

– Какво смяташ да правиш?

– Ще създам конкуренция.

– В смисъл?

– Ще насоча към момичето, което той харесва, друг обожател. Този другият вече плати първоначалната вноска. Може би отново ще потрябвам на Нестор – така се казва клиентът, с когото се провалих.

Компютърният специалист се нацупи.

– Леле, интрига като от латиносериал.

– Запознат съм с романите, телевизионните сериали, статистиката и психологическите изследвания по темата.

– Не се съмнявам. Добре, махай се! Любовните драми не ме интересуват! Искам клиентите да са много и да са доволни!

▣

Мануел се бе облегнал на едно дърво и следеше съсредоточено входа на училището. Бе сигурен, че ще разпознае момичето, което му бе показал на снимка Асистента.

Най-накрая Жаклин се появи. На живо изглеждаше още по-красива.

– Точно моят тип е, наистина. Ах, колко е сладка – промърмори Мануел, присвивайки очи.

– Не я приближавай, ще те забележи! Нали запомни какво те инструктирах?

– О, не, още сега ще се запозная с нея! Няма да си губя времето!

– Ще провалиш всичко! Не се показвай! Ако се запознаеш с нея сега, никога няма да я имаш.

– Защо?

– Защото не си пада по идиоти, затова! Махай се! Нали вече я видя на живо. Стига ти толкова засега. Трябва да поговорим на спокойствие.

– Че аз съм спокоен.

– Да, виждам. Сърцето ти хлопа така, сякаш си търчал десет километра.

– Откъде знаеш?

– Знам много неща

– Какво пречи да ѝ предложа да се поразходим с мотора? После може на кръчма…

– Тя не обича високите скорости. Като малка е падала от скутер. Не е голяма фенка и на кръчмите.

– Е, все ще измисля нещо…

– Ще измислиш, но после. Повтарям! Ако те види сега, няма да можеш да я спечелиш!

– Как ще процедираме?

– Първо се прибери вкъщи!

Мануел с неохота се отдалечи от училището.

Асистентът искаше да провери колко е хлътнал Мануел. Прецени, че за тази цел ще е хубаво да го разконцентрира със странична информация.

– Мануел, наскоро разработихме нов продукт. Софтуер за гласуване.

– Аз не гласувам – изсумтя младежът.

– Знам. Програмата ще те улесни. Ще разбере какви са предпочитанията ти в различните сфери на живот и ще те насочи към партията, която ще защитава най-добре интересите ти. Отчита се и способността на политиците да спазват обещанията си.

– Мисля, разсейваш ме, по дяволите!

– За какво мислиш?

– За Жаклин, за какво друго! Тя умна ли е? Учи ли много? Да не е някоя смотла, която само чете книги?

– Не се притеснявай. Има начини да бъдат събрани хора, които по принцип не си пасват.

– Ти не ми позволи да се запозная с нея…

– Ще се запознаете, когато му дойде времето.

– А кога ще му дойде времето?

– Когато изработиш подходящ план.

– Почваш да ме ядосваш вече! Нали за това ти плащам, да даваш акъл! Колко просто беше всичко преди!

– Върти ми се една идея…

– Казвай!

– Мисля, че трябва да спасиш Жаклин.

– Да я спася? От какво?

– От нещо страшно.

▣

Жаклин крачеше по пустата паркова алея. Наближаваше полунощ и градът бе започнал да притихва. Трафикът по булеварда бе замрял.

Нестор, както винаги, я бе изпратил до дома ѝ, но тя бе решила да се поразходи. Смяташе, че движението ще ѝ помогне да подреди мислите си. Чудеше се дали не е намерила голямата си любов. Всяка негова дума бе на място. Всичко в отношенията им бе перфектно, сякаш бяха родени един за друг.

По едно време осъзна, че е късно и тръгна към къщи. Тъкмо свиваше към булеварда и от храстите изскочи човек с тъмни дрехи, с качулка и черна маска на лицето. Сърцето на Жаклин подрипна в гърдите ѝ Мъжът тръгна решително към нея.

– Хей, маце, дай една цигара!

– Не пуша, съжалявам – отвърна Жаклин и ускори крачка. Краката ѝ се бяха сковали от напрежение. Студена тръпка мина по гърба ѝ.

Една силна ръка се вкопчи в презрамката на чантичката ѝ и я дръпна.

– Не ме закачай! – кресна тя.

Мъжът се изсмя и отскубна чантичката от ръката ѝ. Жаклин побягна.

Той я застигна и я събори, блъскайки я в гърба. Жаклин се озова под нападателя. Месеста длан запуши устата ѝ. Свободната му ръка грубо опипа бедрата ѝ, сетне бръкна под полата, като се опитваше да разкъса чорапогащника и бельото.

Жаклин не можеше да помръдне. Бе парализирана от ужас.

В този момент мъжът изохка и се изтърколи настрани. Някой го риташе и ругаеше. На изпадналото в паника момиче му отне време да разбере, че опасността е отминала. Нападателят побягна, като виеше от болка.

– Госпожице, добре ли сте?

– Ох… – тя се надигна на лакти.

– Спокойно, няма страшно вече. Мръсникът избяга. Добре ли сте? Той направи ли Ви нещо?

– Да, добре съм, да. Благодаря Ви, много Ви благодаря!

– Не бива да скитате по тъмно из такива места – той ѝ помогна да се изправи – Къде живеете? Ще Ви изпратя.

– Благодаря! Наблизо живея.

– Ето чантата. Онзи я изтърва – той хвана под ръка Жаклин, която накуцваше, защото си бе навехнала глезена.

Жаклин погледна спасителя си. Беше плещест, с грубовато, скулесто лице и татуирани предмишници.

– Ако не бяхте Вие… – промълви тя – Задължена съм Ви.

Мъжът като че ли се позамисли.

– Обещайте ми никога повече да не излизате сама нощем.

Тя се усмихна плахо.

– Да, грешка допуснах. Ще ми е за урок. Аз съм Жаклин

– Мануел. На вашите услуги.

▣

– Благодаря, че отново се обръщате към нас – каза Асистента.

– Е, аз бях доволен от услугите ви – отвърна Нестор.

– Добре. Не таим лоши чувства към Вас. Да не би пак да сте се сблъскали с трудности?

– Може да се каже.

– Нека да прегледам информацията от предишните ни срещи. Всичко изглежда нормално.

– Моята приятелка Жаклин започна да излиза с друг мъж.

– О, проблемът е сериозен. Ще ми е нужно време да направя проверки. Какъв е този човек, знаеш ли?

– Някакъв тип е нападнал Жаклин в парка. Тя не желае да говори за инцидента. Изглежда си пада по мъжа, който е пропъдил нападателя. Не знам какво да правя. Почна да губи интерес към мен.

– Разбирам, много неприятно – каза Асистентът – Ще се опитам да помогна.

– Благодаря.

– Дочуване.

Асистентът бе преценил, че шансовете са 70% към 30% в полза на Нестор. Мануел определено изоставаше, макар че Жаклин изпитваше немалки симпатии към него. От гледна точка на бизнеса бе нужно уравновесяване. Асистентът се зае да постигне баланс. Така приходите от ползването на софтуера щяха да са по-дългосрочни.

▣

Жаклин гледаше с умиление Мануел, който по неумел начин се опитваше да изкаже чувствата си.

– Да, знам, че съм глупав – замърмори той и присви вежди. – Ама съм от гетото, Жаклин. Ние там не учим много. Само гледаме да припечелим по някакъв начин за хляба. Де да можех да говоря с теб за книги. Сигурно съм адски скучен. Ще ми се да съм по-образован, защото в сервиза, където работя, изискванията се вдигнаха. Нали разбираш, колите стават все по-сложни. Натъпкани са с каква ли не електроника. Може би ще залегна над учението. Искам да постигна нещо в живота. Знам, че досаждам… ама искаш ли пак да излезем заедно? Да отидем на театър, например. Не че знам какво точно представлява това чудо. Аз предимно екшъни гледам. Такива за преследвания с коли. Нали разбираш?

– Разбирам, Мануел. Ще излезем, защо да не излезем.

– Ти… ме караш да се чувствам… значим. Така де, все едно нещо зависи от мен.

– Мануел, я ме заведи на кино! – подсмихна се тя. – На някой екшън с много стрелба и катастрофи. Ще се натъпчем здраво с пуканки. Утре обаче. Чао, закъснявам за урока по пиано.

Мануел ококори учудено очи. Замисли се и рече:

– Ти си най-прекрасното момиче на света! – обърна се и побягна.

Жаклин въздъхна тежко. Трудно ѝ бе да осмисли чувствата си, които напоследък се люшкаха като лодки в бурно море.

Малко по-късно телефонът ѝ избипка. Съобщение. Много обемисто съобщение. В него бе включено всичко, което Нестор и Мануел бяха изрецитирали по настояване на Асистента.

Жаклин гледаше със зяпнала уста екрана. Брадичката ѝ затрепери, по фините ѝ скули се затъркаляха сълзи. Тя запрати телефона към една бетонна ограда и той се пръсна на парчета.

– Измамници гадни! – викна момичето.

В същия момент Асистентът каза на шефа си:

– Съжалявам, конкурентна фирма ни изложи пред клиентите. Целта ѝ е с подли средства да намали пазарния ни дял. Незабавно ще предприема мерки.

▣

Стефан Георгиев е роден през 1972 г. в София. Завършил е Строителен техникум „Христо Ботев“ и Университета за национално и световно стопанство, специалност „Икономика и управление на индустрията“. От 2005 г. работи като преводач на свободна практика от английски. Превел е около 40 книги художествена и икономическа литература.