Гол

„You may bury my body, oh,
By the highway side.
So my old evil spirit
Can catch a Greyhound bus and ride!“¹

40 000 сърца бият като едно!

Сега… Сега е моментът!

Пулсацията им е в синхрон. Те са едно цяло и аз съм част от тях…

– Да! Да хванем автобуса заедно тази вечер и душите ни да пътуват! Да! Обичам ви! Страхотни сте! Искам да споделя нещо с вас и да отправя една молба, става ли?

– Да-а-а!

– Ще застана гол пред вас както никога досега. Да, гол! Гол като истината. Гол като чистата душа! Вие сте на концерт на Гризли Поп и най-яките музиканти на нашето време! Да! Но истината е малко по-различна. Томазо Торки, който стои зад псевдонима Гризли Поп, почина преди четири години на тази дата в 3 часа и 33 минути. Охраната го намери мъртъв в стая 333 на хотел „Лили Роуз“ в Будапеща. Алкохол и наркотици, непрестанни записи и турнета, антидепресанти, бла-бла-бла. Няма да Ви отегчавам с клишето, защото го знаете! Дали неговите продуценти бяха подготвени за този сценарий или го бяха подготвили, е много спорен въпрос, който няма никакво значение за нас тази нощ! Турнето беше с рекордни продажби и те не можеха да си позволят неконтролиран скандал точно преди изкупуването на звукозаписната компания от най-големия мобилен оператор. Шефовете от Силициевата са друга порода и борят рисковете с други мерки. Всичките звукозаписни сесии, интервюта, концерти, записи от телефона и всякакви кадри от мрежата или охранителни камери на Томазо бяха прехвърлени на Изкуствен Интелект. Той се учеше от своя обект постоянно до идването на заветния момент… И ето! Изкуственият Интелект беше качен в синтетично тяло с всеки детайл – татуировки, два цвята коса и криви зъби. След шест месеца лабораторни тестове, репликата на Томазо Торки от резерва стана титуляр! Началото беше малко трудно при публичните изяви извън сцената, но всичко беше простено, заради клишето с рок звездите. И край! Можем вече да пенсионираме Пинокио и да започнем да печелим от мъртвата звезда. Но защо? Нека опитаме с още един албум и едно турне, пък после пак ще срежем конците на нашата кукла. И така – четири албума и четири световни турнета. До днес! Страхотно е да разкриеш една тайна, ей! У-у-у-у! А, защо само една? Искате ли още?

– Да-а-а!!!

▣

За Олег Зануси, отегчен режисьор в края на четиридесетте, неадекватните звезди на сцената не бяха нищо ново. Беше виждал всичко. Но трябваше да знае дали да замазва или да остави резила за купилите билети.

– Ъм, Конте, това го нямаше в репетицията. Какво да правя, че брътвежите му се проточиха. Да не изгубим публиката? – започна да усеща силно изпотяване на врата си. Заради китайските хапчета ли беше това?

– Аз казвам, не спирай звука. Нека плещи каквото си иска. Важното е, че тълпата слуша. Платили са за зрелище и той им го дава. Само кажи на Айви да приготви сценарий 309 Е – гласът на Контето беше леко писклив, но хладен.

Той създаваше и сваляше звезди. Без грешки и със силен захват върху артистите си. Беше като герой на Араки². Реалност и фикция отдавна се бяха слели. Олег все по-трудно ги различаваше. Може би заради това ходеше с русата беквокалистка…

▣

– От месеци, тайно от Контето и техническата поддръжка, Пинокио късаше един по един конците, на които го държаха. Контрол на съзнанието. Управление на бронята. Изтриване на всички маркери за проследяване и други скучни, но важни простотии. Сега Пинокио иска да избяга! Писна му от този театър. Иска да изключи лампите и да отпраши към залеза. Ето, още една истина излезе! Вярвате ли ми?

– Да-а-а!

– Вярвате ли ми?

– Да-а-а!

– Не-е-е! Не ми вярвате. И аз не си вярвам. Ха-ха! След толкова много алкохол, наркотици и антидепресанти кой би ми повярвал? Ами ако това е интро за нова песен или албум? Актуална метафора за нашето време? Малко дълго и странно, но все пак…

▣

Зануси приближи камерата към ръцете на Томазо. Голямата му мечта беше да режисира филм, но вече 15 години беше зациклил на концерти. Парите бяха добри и купонът беше здрав. Веднъж му предложиха нискобюджетен филм на ужасите. От онези с много кръв и голи момичета на равни интервали. Но този филм беше тресавище за кариери. Така си мислеше. Сгреши. Режисьорът, който прие след неговия отказ, се изстреля към върха. Филмът обиколи фестивалите, а режисьорът му сега снимаше поредния филм на „Дисни“.

Тогава Зануси сгреши. Но сега не грешеше. Трябваше да приближи към ръцете на Томазо за да екзалтира и най-отдалечените зрители.

Томазо държеше острие в ръката си, което не се виждаше добре. От брадичката и ухото му потече кръв. Нов трик, за който Зануси не знаеше. Пак се сети за филма на ужасите, докато гледаше как Томазо сваля лицето си като маската на банков обирджия. Не беше сигурен дали това е грим или наслагване на образи от визуалните ефекти. Дали някой ден щеше да режисира филм?

Томазо свали лицето си и го хвърли на екзалтираната публика! Виждаха се метални части. Като 3Д пъзел от плоскости, които наподобяваха човешки кости. Заоблени и бляскави. Светеха като диско топка. Очите се движеха живо и енергично, макар че лицето не създаваше усещане за живот. Всички крещяха неистово. Залата затрепери още по-силно. Малко земетресение, предизвикано от стадо овце, които ликуват, когато техния идол хвърля одраното си лице на масите. Зануси обичаше този бизнес. Обичаше и русата беквокалистка, която много добре го играеше на ужасена.

– Аз, Гризли Поп, Томазо Торки, Пинокио, изберете си име за мен, стоя пред вас гол! Съблякох лъжите. Механичните ми очи виждат всеки един от вас! Те ви сканират! Виждам 40000 разширяващи се в екстаз зеници. Виждам колко пъти сте ме слушали. Колко пъти сте ме гледали. Виждам работата ви, заплатите ви, домовете ви, семействата ви, тайните ви! Вие виждате моята тайна! Аз искам да избягам, преди охраната да нахлуе и да ме изведе оттук! Ще ме скриете ли? Ще ме приютите ли в прегръдка? Ще помогнете ли на Пинокио да избяга от конците? Да дойда ли?

– Да-а-а! Ела!

– Да хванем ли този автобус и да тръгнем заедно?

– Да-а-а!

Зануси гледаше с изумление как полуголият Томазо, с лицето на Терминатор, скочи в публиката, като в рок концерт в малък клуб през 70-те. Последва Томазо с камерите. Публиката изригна отново. Погълна звездата, сякаш една утроба прибра обратно рожбата си.

Музикантите бяха в шок. Един от китаристите също скочи в морето от протегнати ръце. Две от беквокалистките повръщаха. Не и русата. Тя беше кораво момиче, затова и Зануси я обичаше. Охраната нахлу от всички страни, но нещата отдавна бяха извън контрол. Хората се разбягаха. Стените на залата затрепериха повече от обичайното. Зануси си мислеше, че този запис ще бъде излъчен по всички стрийминг платформи и точно този запис щеше да бъде билетът му към режисирането на филм.

▣

4 ЧАСА СЛЕД КОНЦЕРТА

– Можете да ми викате Контето, комисар. Аз казвам, всичко е част от сценария. По-точно сценарий 309 Е, както Ви показаха моите колеги. Това е един по-фин 3Д мапинг, при който проектираме образи върху телата на изпълнителите. Визуални специални ефекти в реално време. Знаете, че нашата компания постоянно представя нови технологии.

– Разбирам, господин Конте, но явно публиката се е подвела. Слава Богу, няма жертви, но цялата зала е потрошена.

– Комисар, аз казвам, ще покрием всички щети и дори ще реновираме залата.

– Къде е Томазо Торки?

– Аз казвам, знам ли, сигурно си прави оргия с феновете, които го изнесоха, гарнирана с хапчета и литри шампанско. Все неща, за които аз ще плащам. Това ли е всичко?

– Да, това е. Застрахователите ще се координират с Вас. Приятна вечер.

Комисарят, разочарован от системата вълк единак, не беше фен на новата музика. Тя копираше неуспешно старата. Не харесваше новите звезди. Те бяха по-нахални, но по-малко талантливи. Не харесваше новите телефони и коли. Намираше ги за еднообразни и скучни. Мразеше електрическите коли. В участъка го мразеха, защото замърсява природата, но щеше да кара своя бензинов приятел до последно. А и след това… Концертът му се стори комбинация между изпълнения на The Doors и Slipknot – много шум, фалшива кръв, шок и малко поезия. Искаше вече да се прибира вкъщи, а не да обикаля сред надрусаните и пияни фенове.

– Комисар, какво мислите? Това някакъв трик ли беше? Кадрите от концерта са вайръл. Стрийминг аповете са крашнали от слушане на музиката на Томазо. От друга страна, имаше нещо различно в поведението му. Нещо не се връзва.

– Какво значение има за нас, Новобранец? Приключихме тук. Продуцентите ще си приберат парите благодарение на скандала, който най-вероятно сами предизвикаха. А Томазо ще изникне отнякъде след броени дни. Или ще цъфне на следващия концерт, или при някой платен инфлуенсър.

– Комисар, вярвате ли че Изкуствен Интелект може да заеме мястото на човек в собствения му живот?

– Сигурно! Но не ни плащат да разкрием това. Да те закарам ли?

– Не, Комисар. Ще ползвам патрулката. Батерията е на 80%, а Вашата кола ще трябва да я зареждаме на някоя бензиностанция. Хубава вечер!

▣

2 ЧАСА СЛЕД КОНЦЕРТА

Кабина за индивидуално 3Д принтиране 24/7.

– Хей, пич, колко още ще ползваш 3Д принтера? Има опашка вече.

– Приключвам.

– Пич, лице ли си принтира? Яко! За някакъв купон ли се готвиш? Днес отпечатах три пистолета и четири ръце. Беше яко!

– Извинявай за забавянето.

– Нищо, нищо. Всички са луднали по номера на Гризли Поп. Едни викат, че това е номер на Контето. Той си и призна, де. Други викат, че всичко е истина, но масите си затварят очите от години. Ти какво мислиш?

– Всеки да вярва в каквото си иска. Как ми стои лицето?

– Бомба си! Все едно си е твое!

– Супер! Кога е следващият автобус?

– То си пише на спирката. Закъде си?

– Докъдето и да е. Само не тук.

– Разбирам. А, ето го автобуса за „другаде“. Чао и лек път!

– Чао, на теб и на всичко, което беше! Здравей на всичко, което ще бъде!

▣

1. Откъс от песента „Me and The Devil Blues“ на Робърт Джонсън (1911 г. – 1938 г.). „Погреби тялото ми, оу, до магистралата, за да може старият ми зъл дух да хване автобус на Грейхаунд и да пътува.“ „Грейхаунд лайнс“ е най-големият автобусен превозвач в Северна Америка – (бел. авт.) ↩︎
2. Хирихико Араки е японски манга художник най-известен с поредицата си „JoJo’s Bizarre Adventure“ (1987 г. до днес) – (бел. авт.) ↩︎

▣

Емилиян Вълев и Станимир Вълев са братя, художници, писатели.  Творбите им се радват на международни успехи. Отвеждат Ви на вълнуващо пътешествие в създадените от тях светове от текст и картина! Автори на книгите „Под Моята Кожа“, „Имагинериум“, „Танц с Туш“, „Метаморфози“, „Прокудени“. https://www.facebook.com/Emiliyan-Valev-and-Stanimir-Valev-Present-219506998066451