Мика се беше свила в леглото, нямаше сила да помръдне. Погледът ѝ трескаво следеше екрана на телефона. Част от нея искаше да затвори очи и повече нищо да не види. Да, вярно е, той ѝ пишеше ужасни неща. Но от друга страна, не беше ли по-зле, ако въобще не се сещаше за нея? Четеше поредното му признание, че ѝ е изневерил. Беше едно от онези неща, в които хем вярваш, хем не проумяваш как са се случили.
Телефонът звънна. Беше майка ѝ. Микаела ѝ затвори. Не беше в настроение да слуша проповедите ѝ. Отвори отново чата си с Пламен и препрочете последните съобщения. Връзката им продължаваше вече осем месеца. Имаше си своите проблеми, но не беше по-лоша от никоя предходна.
Даже напротив. Въпреки че се случваше да я нагруби с думите си, никога не я беше наранявал физически. Но всички нейни близки смятаха, че трябва да го изтрие от живота си. Обаче какво щеше да ѝ остане тогава? Една пуста самота. Така поне знаеше, че има някого до себе си. Някой, който ѝ пишеше всеки ден, звънеше ѝ, търсеше я, чакаше я да се прибере вечер. Имаше нужда от сигурността, която получаваше ежедневно от него. Усещането, че е необходима някому, че е обичана, желана, ревнувана. Той я разбираше. Беше убедена в това.
Телефонът звънна отново. Беше Пламен.
– Ало, мили, защо го направи? – изплака тя.
– Нали ти казах още предния път. Не си ми достатъчна. Имам нужди, които ти не задоволяваш.
Гласът му беше леденостуден. Мразеше този му тон. Предпочиташе да ѝ крещи. Тогава поне изразяваше емоция. Показваше ѝ колко му е нужна и колко силно я обича.
– Нали знаеш, че всичко ще ти дам – опита се да преглътне сълзите си. – Говори с мен! Кажи ми от какво имаш нужда. Никога нищо не бих ти отказала.
Той мълчеше. Мина минута, преди да ѝ отговори:
– Задушаваш ме. Искаш да бъда повече от това, което съм. Както ти не си ми достатъчна, така и аз не ти стигам…
– Глупости! Не, не, мили, лъжеш се! Ти си ми всичко. Без теб не мога да дишам…
– Стига! Край. Не ме търси повече.
И прекъсна връзката.
Мика беше поразена. Имаше едно единствено нещо, в което искрено вярваше, и то беше, че Пламен никога няма да я изостави. Не, знаеше го!
Минаха няколко минути, преди да осъзнае случилото се. Първата ѝ реакция беше да набере номера му отново. Отсреща чу металическия глас, че такъв номер не съществува. Как? Веднага се опита да му пише, но се оказа, че чатът им е изчезнал. Цели осем месеца на споделени чувства и емоции бяха заличени, като че никога не бяха съществували. Гняв заля цялото ѝ тяло. Лицето ѝ пламна. Преди да се осъзнае, беше набрала номера на „Дубликат“.
– Вие се свързахте с „Дубликат“ ООД. От съображения за сигурност разговорът ще бъде записан. Моля, изчакайте за връзка с оператор…
Три пронизителни писъка отекнаха в съзнанието на Микаела, преди да чуе:
– Добър ден, разговаряте с Марина Стоева. С какво мога да Ви бъда полезна?
– Ало, здравейте, аз съм Микаела Захова. Случи се нещо, чатботът ми изчезна. Както си говорехме, каза, че къса с мен и изчезна. Телефонът му е неактивен, чатът ни е изтрит! Не знам какво се случи. Моля Ви, проверете!
– Добре, г-жо Захова. Дайте ми потребителското си име.
– Мика96Захова.
– Ще подам сигнала Ви към колегите от техническия отдел. До 24 часа ще получите имейл от тях, в който ще Ви обяснят какъв е проблемът.
– А кога ще могат да го оправят? Платила съм таксата за доживотен партньор и такива бъгове е недопустимо да се случват!
– Разбирам Ви, госпожо, но това е процедурата. Моля, проявете малко търпение. Скоро ще получите съобщение от колегите. Следете пощата си.
Микаела затвори телефона. Не знаеше как ѝ бяха стигнали силите да не се разкрещи на тая тъпа кокошка. Но сега даде пълна свобода на истерията си. Започна да мята по стените всеки предмет, който ѝ паднеше. Разкрещя се, разпсува се, искаше да смаже безсилието си. Половин час по-късно кризата беше преминала. Сви се на кълбо в леглото и зачака имейла.
Двадесет и четирите часа бяха почти изтекли, когато телефонът ѝ изписка, че е получено съобщение на пощата. Мика скочи като ужилена и веднага го отвори.
„Уважаема г-жо Захова,
Във връзка с подадения от Вас сигнал за неизправност на чатбот Пламен96Захов, беше извършена проверка от наша страна. Установи се, че е достигнат емоционалният лимит на привързаност, заложен на софтуера. В резултат на това чатботът се е самоунищожил. Моля, обръщаме Ви внимание, че макар да сте закупили план „Доживотен партньор“, то в подписания между нас договор т. 7.2 от Раздел IV гласи, че настоящият договор се счита за прекратен, в случай че чатботът се самоунищожи при достигане на емоционалния си капацитет на привързаност. В този случай никоя страна не дължи неустойка.
Параметрите на емоционален лимит на чатбот Пламен96Захов са съобразени с международните изисквания на Комисията за емоционално и психично здраве.
Извиняваме се, ако сме Ви причинили неудобство.
Поздрави,
Гл. експерт Б. Бочев,
„Дубликат“ ООД – Създайте идеалния за Вас партньор“
За няколко минути Мика беше като вцепенена. След това цялото ѝ тяло започна да се тресе. Красивото ѝ лице се сбърчи от гняв, тя замахна и разби телефона си в пода.
▣
Гергана Павлова по душа и призвание е писател. Автор е на кратки разкази, част от които можете да прочетете в нейния блог „Из обърканите мисли на една блондинка“ на https://gerganapavl.blogspot.com
И кратко 